В капана на страха: Как паник атаките променят живота ни
Паник атаките са едно от най-интензивните и плашещи проявления на човешката душeвност. Те могат да се появят ненадейно, без ясна причина, и да провокират чувство, че човек губи надзор, полудява или даже умира. Макар да са относително къси – нормално траят сред 5 и 30 минути – прочувственият и физическият отпечатък, който оставят, постоянно се усеща доста по-дълго. За някои хора паник офанзивата е индивидуален епизод, за други – повторяемо прекарване, което доста нарушава качеството на живот.
Прочетете още
Основната компликация при паник офанзивите е тяхната непредсказуемост. Те могат да се случат по време на сън, на улицата, в магазин, в кола, даже и в миг на цялостно успокоение. Това постоянно води до второстепенен боязън – боязън от самата паник офанзива. Човек стартира да заобикаля избрани места, обстановки и даже хора, единствено с цел да предотврати опцията от нов припадък. Така се образува така наречен “страх от страха ”, който може да докара до обществена изолираност, ограничение на ежедневните действия и развиването на паническо разстройство.
Въпреки че признаците на паник офанзивите са действителни и извънредно интензивни, те не са животозастрашаващи. Това, което прави прекарването толкоз плашещо, е комбинацията от физически чувства и катастрофични мисли. Сърцето стартира да бие учестено, дишането се учестява и става незадълбочено, може да се появи зашеметяване, изпотяване, трептене, възприятие за задушаване или болежка в гърдите. На фона на тези телесни признаци постоянно пораждат мисли като “ще получа инфаркт ”, “не мога да вдишвам ”, “ще припадна ”, “ще умра ”, “ще изгубя надзор ”. Тези мисли усилват физиологичната реакция, която на собствен ред задълбочава паниката – и по този начин се основава циничен кръг.
Причините за паник офанзивите не всеки път са лесни за идентифициране. Често те са резултат от насъбран стрес, тревога, хронична отмалялост или прочувствени контузии. Някои проучвания сочат, че съществува и генетична предразположеност – хора, в чието семейство има история на тревожни разстройства, са по-склонни към такива положения. Хормоналният баланс, нарушаванията в равнищата на невротрансмитери като серотонин и норепинефрин, както и чувствителността на нервната система също играят роля. Но постоянно паник офанзивите се появяват даже и при хора, които не демонстрират външни признаци на тревога, което ги прави още по-трудни за схващане.
Едно от най-големите провокации пред хората, страдащи от паник офанзиви, е общественото недоумение. Много постоянно близките омаловажават претърпяното, интерпретирайки го като “каприз ”, “преувеличаване ” или “липса на надзор ”. Това още повече изолира индивида в личния му боязън и го кара да се срами от положението си, написа puls.bg. В реалност паник офанзивите са признак, а не уязвимост. Те демонстрират, че тялото и душeвността реагират на нещо, което не е било осъзнато или модифицирано. Подходът към тях би трябвало да бъде съпричастен и разбиращ, а не осъдителен.
Лечението на паник офанзивите е допустимо и дейно. Един от най-успешните способи е когнитивно-поведенческата терапия, при която човек се учи да разпознава, осмисля и трансформира отрицателните мисловни модели, които поддържат тревогата. С помощта на терапевт се построяват тактики за справяне, в това число техники за дишане, релаксация и експозиция към предизвикващи тревога обстановки. В някои случаи се употребяват и лекарства – антидепресанти или анксиолитици – които подкрепят стабилизирането на нервната система, изключително при започване на лекуването. Но най-важният фактор остава личното отношение към положението – колкото по-малко човек се плаши от самата паник офанзива, толкоз по-слабо тя го управлява.
Възстановяването от паник офанзивите е допустимо и действително. Пътят може да бъде сложен и дълъг, само че с вярната поддръжка, информация и самообладание, животът още веднъж може да стане пълностоен. Паник офанзивата не е краят – тя е сигнал, че нещо в нас има потребност от внимание, грижа и смяна. Когато този сигнал бъде чут, към този момент не е нужно да крещи.
Прочетете още
Основната компликация при паник офанзивите е тяхната непредсказуемост. Те могат да се случат по време на сън, на улицата, в магазин, в кола, даже и в миг на цялостно успокоение. Това постоянно води до второстепенен боязън – боязън от самата паник офанзива. Човек стартира да заобикаля избрани места, обстановки и даже хора, единствено с цел да предотврати опцията от нов припадък. Така се образува така наречен “страх от страха ”, който може да докара до обществена изолираност, ограничение на ежедневните действия и развиването на паническо разстройство.
Въпреки че признаците на паник офанзивите са действителни и извънредно интензивни, те не са животозастрашаващи. Това, което прави прекарването толкоз плашещо, е комбинацията от физически чувства и катастрофични мисли. Сърцето стартира да бие учестено, дишането се учестява и става незадълбочено, може да се появи зашеметяване, изпотяване, трептене, възприятие за задушаване или болежка в гърдите. На фона на тези телесни признаци постоянно пораждат мисли като “ще получа инфаркт ”, “не мога да вдишвам ”, “ще припадна ”, “ще умра ”, “ще изгубя надзор ”. Тези мисли усилват физиологичната реакция, която на собствен ред задълбочава паниката – и по този начин се основава циничен кръг.
Причините за паник офанзивите не всеки път са лесни за идентифициране. Често те са резултат от насъбран стрес, тревога, хронична отмалялост или прочувствени контузии. Някои проучвания сочат, че съществува и генетична предразположеност – хора, в чието семейство има история на тревожни разстройства, са по-склонни към такива положения. Хормоналният баланс, нарушаванията в равнищата на невротрансмитери като серотонин и норепинефрин, както и чувствителността на нервната система също играят роля. Но постоянно паник офанзивите се появяват даже и при хора, които не демонстрират външни признаци на тревога, което ги прави още по-трудни за схващане.
Едно от най-големите провокации пред хората, страдащи от паник офанзиви, е общественото недоумение. Много постоянно близките омаловажават претърпяното, интерпретирайки го като “каприз ”, “преувеличаване ” или “липса на надзор ”. Това още повече изолира индивида в личния му боязън и го кара да се срами от положението си, написа puls.bg. В реалност паник офанзивите са признак, а не уязвимост. Те демонстрират, че тялото и душeвността реагират на нещо, което не е било осъзнато или модифицирано. Подходът към тях би трябвало да бъде съпричастен и разбиращ, а не осъдителен.
Лечението на паник офанзивите е допустимо и дейно. Един от най-успешните способи е когнитивно-поведенческата терапия, при която човек се учи да разпознава, осмисля и трансформира отрицателните мисловни модели, които поддържат тревогата. С помощта на терапевт се построяват тактики за справяне, в това число техники за дишане, релаксация и експозиция към предизвикващи тревога обстановки. В някои случаи се употребяват и лекарства – антидепресанти или анксиолитици – които подкрепят стабилизирането на нервната система, изключително при започване на лекуването. Но най-важният фактор остава личното отношение към положението – колкото по-малко човек се плаши от самата паник офанзива, толкоз по-слабо тя го управлява.
Възстановяването от паник офанзивите е допустимо и действително. Пътят може да бъде сложен и дълъг, само че с вярната поддръжка, информация и самообладание, животът още веднъж може да стане пълностоен. Паник офанзивата не е краят – тя е сигнал, че нещо в нас има потребност от внимание, грижа и смяна. Когато този сигнал бъде чут, към този момент не е нужно да крещи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ